Падаш, ставаш и горе главата.
Така правят силните хора.
Който греши си плаща цената.
Но бори се пак без умора.

Души лицемерни, подли, мизерни,
те дебнат във ъглите,в мрака.
Чакат те своята душа да открехнеш
и хайде да грабим, в атака.

Ако позволиш им, разнищват душата
Омайват те с думи вълшебни.
Разголват я цяла и после в стената,
я блъскат. Кому е потребна?

С душите се хранят жалките твари.
Мъжленцата слаби... безлични.
Живот паразитен живеят. Комари.
Изсмукващи. Долни. Двулични.

Комарчета някакви, дребни душици,
а с лъвска глава се показват.
Ухапват съзнавайки колко боли ни
Без смисъл "обичам те" казват.

Затуй щом го видите мили жени,
комара смажете със длани.
Не му позволявайте да ви нарани,
Той слаб е. От назе се храни.

Не мислиш ли, че ако всички послушат съвета ти, светът ще стане едно доста скучно местенце?
Но това "Който греши си плаща цената"
е много правилно.
хубав стих